Соцбитката срещу хипитата продължава години. Студенти пеят под прозорците на Живков

Соцбитката против хипитата продължава години. Студенти пеят под прозорците на Живков “Тодоре, дърто магаре ” Защо в Борисовата градина измежду вечнозелените борове има кътче за танци, именувано " Маймунарника "?! Честен кръст, да ме вземат мътните и други, само че 40 и повече години тънех в неразбиране лингвистично... Що дири " Маймунарник " в райска гора, наричана в далечното ни " експлоататорско минало " Втория Булонски лес (първият е в Париж)? И по какъв начин се вписва " Маймунарник " измежду гранитни паметници на крадливи партизани, скулптури на страшни терористи, а в алеите настрана и бюстове на възрожденци, писатели, интелектуалци, войводи, славни генерали? Това в столицата на " обновената ни социалистическа татковина ", в Парка на свободата, че и 30 лета по-късно? И от раз документален тв филм просветли взора ми. Кадър: дългокос юноша с дънки (тоест джинси) и карирана риза, началото на 70-те. Срещу шимпанзето в клетка, в остарелия софийски зоопарк. На черно-бяла лента, може би от соцкинопреглед. Правят си маймунджилъци, пулят и се лезят един на различен щастливо. Подскачат в такт, клатят глави до обратен тласък, ръкомахат високо. Божем са от двете страни на огледало, а не в железата на една и съща клетка. Шимпанзето – действително, " упадъчният " – условно, до момента в който изгрее " светлото бъдеще ". Дикторски текст шегичка: " Тогава в София се появиха новите танци, наречени от някои " маймунарски ". Ясно! Ще да рече: рок енд рол! Тънко наставление над разюзданите млади. С бездънен идеологически план: " Клетка за рокаджии, които се тресат и клатят като маймуни ". И до през днешния ден дансингът под столетните борове в Борисовата градина - с някакво ново клубно име, за рокаджиите си е " Маймунарника ". Танцовата площадка в тогавашния " Парк на свободата " е отецепена от почтените жители с много здрава, непокътната от 70-те железна ограда. Сантиментално място за " упадъчни " музики, хайки за млади дългокоси, кучета и конна милиция измежду фитонциди от борови връхчета, покрай разпадналия се Колодрум. С лунни мемоари от конфликти с " Народната милиция – биещото сърце на партията ". Със непоколебим показалец от " правоИмащите " над клетката за " хулигани ", които желаят Свобода, надлежно с ограничения за обхождане, наблюдаване, наблюдаване и вкарване в " здравия морал " на правоНямащите. Ако доста подскачат и крещят, ще си ги тикаме в дранголника, ще си ги подстригваме, бръснем, четем беседи и лозунги, или каквото ни скимне! Изпитвам ретро наслада от младите ни години в рокендрола отвън безсмъртната графа на Българска национална телевизия " По света и у нас ". Изживял съм си моите лирични мигове и ми е било гот! Но секрети случки но " Маймунарника ", увити като конфитюр в палачинка на " Балкантурист " и глътнати надълбоко от паркетни БГ историци, смущават съвестта ми. Дори и когато несъзнателно, като стомашен гръм излизат газово в общественото пространство. За да се уверя вманиачен ли съм или бъркам, разпитвам постоянно другари от виртуалния ни клуб " Ветерани от Студената война ". Надзъртам и в разкрити документи от ония времена. Днес споделям живи картини от горещото лято на 1968-а - Студентските безредици в София, за които малко хора знаят. Записах и ги оставих на лист през 2014 - 2015 година Нина Денева: Аз пък тъкмо тогава се бракосъчетавах. Лятото на 1968-а. От другите събития помня единствено, че братовчед на мъжа ми, от години на работа в Словакия, се беше върнал в отпуска и ни наричаше " окупатори " (бяхме дружно на море). Заради нахлуването на нашите танкове в Прага. А аз, с промития си мозък, го убеждавах по какъв начин в БГ към този момент нещата се трансформират - ей го на, имаме нова радиостанция " Хоризонт ", по която пускат даже " западна " музика. Бях чула, че всички от контингента " врагове на народа " са " изведени " от София поради фестивала. Но тъкмо по това време бях на море, на меден месец (усмивчица). Roumen Fats Alexandroff: Из София обикаляха полицаи и се заяждаха за щяло и нещяло. Таман си бях пуснал първата брада и някакъв кияк ме спря пред Университета, взе ми паспорта и ме замъкна в една бръснарница " да ме приведат във тип ". След което трябваше да изслушам в районното поучителна лекция, в компанията на двайсетина сходни на мен " съмнителни детайли " от двата пола. Допълнително отнесох неодобрение за " противния си външен тип " - подгънати джинси и пусната връз тях необятна карирана риза. Накрая в 18:00 ч. ни освободиха. С подобаващи закани на изпроводяк. Lilia Ilieva: Безумно скърбя, че с малко съм пропуснала това радостно време! Тогава се говореше, че студенти от СУ отишли на ул. " Тодорище " ( " Оборище " ) и създали серенада на Бай Тошо със старинната национална ария " Тодоре, дърто магаре "... После за известно време бяха неразрешени честванията на 8 декември и литературните четения в Софийския университeт. През 1973 година Стефан Елевтеров (светла му памет), който имаше мощни партийни позиции, възвърне четенията. Радостина-Смарагда Георгиева: Който е стриган и бръснат показно, може да показа. Или който помни, че полицаите слагаха печати върху краката на девойките с къси поли... За носене на фешън облекла по западен модел дори са пращали в лагера " Слънчев бряг ", само че това не се е отнасяло за децата на другарите и за руските жители. Cvetan Georgiev: Мен ме хванаха полицаи на Руски монумент, водиха ме в една стаичка, някакъв клуб на Българска комунистическа партия или нещо сходно. Взеха ми паспорта и ми споделиха да си обръсна брадата и ще ми го върнат. Портиерите в стадиона не ме пускаха на тренировки, та лъжех, че имам екзема. Не ме пускаха в заведения за хранене, та се правех на чужденец... Помня, помня. Помня по какъв начин една колежка от Българска академия на науките пристигна на работа разплакана, тъй като желали да й сложат щемпел на крайници и се върна да се преоблече. А в провинцията пък не желаеха да ме подстрижат " на линия ", забранили им. Помня, че имаше и публикация в " Работническо дело " (че къде другаде) по тия въпроси, по малкия екран някакъв червен " хитрец " дрънкаше същите идиотщини за " западната " мода. Roumen Metodiev: В казармата работех на радиоуредбата. Политическият офицер подп. Василев ми направи инструктаж: " Искам да звучи издържана музика, т.е. българска и руска. И никакво БУГИ БУГИ! " Той не беше чул за буги вуги-то на Джери Ли Луис, само че за него " буги буги " беше синоним на всичко западно. През една от отпуските донесох плочи от персоналната си сбирка и пуснах по уредбата концерт на " Омега ". Видях го да тича гневен към радиоуредбата: " Аз споделих ли ти никакво буги буги??? " " Но други подполковник, те са от социалистическия лагер, от Унгария ". Това малко го смути, само че като прегледа обложката, отсече: " Като ги виждам с тия коси и бради, значи са буги буги! ". Последва възбрана и за " Омега ". А след няколко дни изръси и шедьовър: " Като ги виждам тия рошльовци, мисля, че унгарските приятели не държат крепко фронта! "